Страх ме е да се страхувам -

дори да мисля за самия страх,

как ли не да го умувам,

да съм герой – дори не щях.

Някак свикнал съм да се озъртам,

все да дебна, да се крия,

ако някой в стаята нахълта,

бягам, вместо да изляза да се бия.

Някои викат ми страхливец,

не това не може да е вярно,

просто съм си предпазливец -

сврял се, сгушил се на тайно.

Аз страх не съм изпитвал,

той станал ми е вече навик.

Животът ми война на щик е

срещу враг, който не познавам.

Тайно все си се надявам,

че по-страшно е да се страхувам,

но не мога да избягам,

страх ли ме е, нямам как да се преструвам.

                                                          О’ Донован