В една пробита лодка на брега,
останала без спомен за вълничка,
с олющена от времето боя,
опитвам да заспя далеч от всички.
Но близо е морето. Не мълчи
и може би ме чувства много близка,
защото не престава да реди
дълбоко драматичната си истина.
Заспи, море, че равният ти шум
е лудост, но гранична със хипноза.
Завихряш бури в хладния ми ум
и някакво настръхване по кожата. ...