ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
28.07.2011 г., 13:47 ч.

Странница 

  Поезия » Философска
1025 0 17

Човек не знае откъде
се връща и дали отива
на Слънчевото матине -
овесил взора си бодилен...

нахлупил мисъл на чело
и в джоба свил на две - любови,
забил изтритото перо
под булото на сляпа сова...

Наметнат с лепките на здрач,
настъргал мъката си тиха
във шепите на клисав плач,
омесен с овдовели стихове...

И само Странница една,
(ако му свърне нейде в пътя)
измокрена като сърна,
задъхана от миг безплътие,

с очи от лъскав необят  -
дланта му щом едва докосне:
ще хвърли в пазвата му цвят
от обич живо-недоносена...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??