RainaVakova
431 2770
27.05.2020 г., 10:33 ч.

Светената вода да оцелее 

  Поезия » Бели стихове, Друга
1172 4 9

Ще падне облакът
и цветовете на очите ни 
ще се огънат,
пчеличка ще се скрие 
под яката ти,
реката на голямото очакване
най-свидните пространсва ще залее,
ще се намокрят сенките,
ще шепнат разбираемо,
напевно.
Два бели охлюва - ръцете ни,
рогцата ще кръстосат
и ще изпият птиците
греха си от небето...

 

***

А ти качи в хартиената лодка
най-малкото дете на слънцето,
което пулса ми диктува,
което от божествени акации
венец плете
и бавно го нарича.
Надуй балон от моите въздишки
и чакай необятните простори
да станат по-големи
от Морфея,
да се събудя
без да те загубя,
светената вода да оцелее
за радостта в очите ни.
 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Светъл ден да имате, Душковци!
  • и ще изпият птиците
    греха си от небето...
  • Сънувани илюзии за щастие,
    което да остава след събуждане.
    Или поне ръцете му да паснат
    където има нужда да е нужно...
  • Беше хубаво тук... и аз се радвам, че не подминах!
  • Нещо като че ли ми засмъдя на очите, но за малко...
    Ей затова човек трябва да е сам, когато чете поезия. Нямам какво да кажа друго.
  • Наде, Влади!!!
    Хубава вечер, приятели!
  • Разкош!
  • Благодаря ти , Дени...хубав и ведър ден ти желая!
  • "Надуй балон от моите въздишки
    и чакай необятните простори
    да станат по-големи
    от Морфея,
    да се събудя
    без да те загубя,"

    Райне , беше ми много приятно да прочета!
    Благодаря
Предложения
: ??:??