О, мила, целуваше ме по косите,
когато пишех за любовта стих.
Ти единствена си от момите,
на която аз го посветих.
Но туй, уви, оказа се сън.
Нощ тъмна бе навън.
И докато се опомня -
душата ми за теб си спомня.
© Георги Всички права запазени