14.03.2016 г., 19:45 ч.  

Светлини 

  Поезия » Философска, Друга
436 0 5

 

От многоточията често ме боли!
В сенките бързам да ги преваря.
Преди животът да ме размие
и да остана (ненужна) цигара.
Не искам да съм светещ фас!
Само някоя забързана минутка,
за нечий прегракнал глас,
да изпием времето като луди...
Присветвам бавно и едва,
но ще изтанцувам поне един валс...

© Йоана Всички права запазени

Благодаря на teis за вдъхновението:

https://otkrovenia.com/bg/stihove/jiveya-v-mnogotochie

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси...
  • Привет! Радвам се на присъствието ви... Присъствието ви вдъхновява... teis, наистина, специални благодарности...
  • Чак не мога да повярвам, че съм ти повод за вдъхновение! Чувствам се много специална!
  • !
  • Видях това твое оригинално стихотворение, Лимеруна, включено в коментара ти към Тейс /моля teis да ме извини, ако изписвам неправилно името й на БГ/ и се учудих, защо не си го постнала официално в сайта. Ето, че това вече е сторено. Отново кратка форма и отново успешна - това е искрено заявеното ми мнение. Бива те в лирико-философските импресии. Продължавай да ни радваш с тях. Оценката, която давам е очевидна от коментара ми.
Предложения
: ??:??