Светът им бе любов

1.08.2010 г., 23:08 ч.

Поезия » Друга

4.8 / 11

1212 0 14

Тъй сгушени на края на брега,
те слушаха прибоя на вълните,
издигнали от дъното снага,
се пръскаха на пяна във скалите.
Дъждът блестеше в капки разтопен,
като сълза в окото на кошута,
а вятърът бе шепот приглушен
на малкото, притихнало във скута.
В безкрая беше тяхното „сега”,
а времето на мислите им – спряло.
Изпълваше телата им нега,
душите им преливаха от вяра. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Лунни арфи
И ви моля, не ми ги хвалете...

Тази щедрост не ми я хвалете дето сутрин раздава блага – от трохи на среднощни банкети и очаква покл...
Изпитания

И притъмня, смрачи се изведнъж, светът изгуби цвят и очертания... Внезапно се изсипа онзи дъжд, изпр...
Вълшебният покрив

Там далече, където е светло и мирише на прясно сено, има къща, подпряла небето, а до нея – зелено дъ...

Още произведения »