Поисках свобода, в която все да бягам,
света в очите си да побера,
в легло от люляци да лягам
и звездите да броя.
За пясъчните дюни аз мечтаех,
да бродя със пресъхнала уста,
оазиси в миражи все витаех,
търсеща безценна капчица вода.
Водопадите течащи в сърцето ми се вливат
и цветя в косите ми виреят,
ръцете ми в пера да се обвиват,
а душата ми на воля, със съзнанието да реят.
И вече знам какво е свобода,
полъхът на вятъра пътуващ,
контакт, с Вселената общуващ,
и силата на майката Земя.
© Елeна Всички права запазени
Мария сърдечна благодарност! Поздрав