3.06.2008 г., 9:25 ч.

Сянка 

  Поезия
714 0 10
Не искам да те има, но остана
по-пареща от огъня в кръвта ми,
по-ледена от тръгващата зима,
изровила от себе си страха ми.
Не искам да те вдишвам, но без въздух,
към тъмното за миг се устремявам,
а аз съм цветна, нищо, че премръзвам -
тогава неизбежно посивявам.
Не искам да те моля, но отново
пред тебе на колене аз се свличам,
така и не успях да се науча,
поне за миг да бъда героична. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Предложения
: ??:??