luda_macka1 (Радосвета Петрова)
147 669
21.05.2011 г., 1:24 ч.

Събирах се и разпилявах доброта... 

  Поезия » Друга
939 0 9

Сбрах, Господи, от знания грамада,

а сред невежество духът ми страда:

Пристрастен искам равенство за нас.

Залог ли търся? Чакам ли пощада?

Добре приет и нежелан съм аз.

 

Франсоа Вийон

 

 

Събирах се и разпилявах доброта...

 

Не спирах, търсех в книгите морала,

събирах се и разпилявах доброта,

но, Господи, не бях разбрала -   

в света ни пуст царува глупостта...

 

Крещях и шепнех, и пълзях пред прага

на хиляди безименни лица,

любов не срещнах, нямаше пощада -    

стопиха се пред погледа ми множество слънца...

 

Научих много, вярвах сляпо,

че ще открия лъч от светлина -   

закриват ме от обещания завеси,

прожектори засенчват моята душа...

 

А под изкуствените светлини се гърчи

и блещи нещо някакъв глупак,

в тълпата шум, аплодисменти -  

зад тежките завеси глъхне моят плач...

 

Задъхана, с тетрадка във ръцете -   

показвам новия си стих,

харесаха го, да - добре приет е,

но нежелан е и остава скрит...

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??