Съботен сонет

28.10.2023 г., 11:11 ч.

Поезия » Строги форми

271 3 6

СЪБОТЕН СОНЕТ

На просяка душата е сълза –

която скритом броди из всемира

Търкулната в листенце на бреза,

тя в крехките зелени вейки спира.

И дълго в нея слънцето блести –

изпрело светлината с тънки пръсти.

И знам, че Бог сред скутите ѝ спи –

преди да дойде – за да ни покръсти.

Щом мина събота край нечий храм,

преди да вляза вътре, се оглеждам –

на просяка, протегнал празна длан,

аз с безпределна обич ще му дам

искрицата на сетната надежда –

че в трудностите няма да е сам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.