Късна нощ – сънят избяга,
скри се някъде във мрака.
Вечно будните ми мисли
те въздишат тук на листа.
Ровя в миналото – страшно!
Много тъжно – много мрачно!
Наранена стигнах Ада
и безсилна в него падах.
Но сърцето пак пулсира,
иска ми се да не спира.
И прегърнах самотата -
миг един, но на Земята. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация