19.05.2016 г., 17:48 ч.

Съдба 

  Поезия » Друга
661 0 0

Там малко кученце самотно вие

като голям пораснал пес.

И крехките му рамене ще се превият

под собствения му житейски лес.

 

И ще открие то света безкраен,

света, във който е съвсем само.

Ще го нахрани някога човек случаен,

но ще се лута то в света едно.

 

Ще среща други, много по-големи,

но как ли са успели те

да се преборят с тежките проблеми

на малкото самó дете?

 

То ще порасне и ще оживее,

и глад и жажда все ще го морят,

ще го подритват, но ще оцелее.

От малко знае своя път.

 

 

© Цвети Всички права запазени

18.07.1995г.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??