25.08.2018 г., 22:03 ч.

Съдбата не обича намръщените хора 

  Поезия » Философска
495 2 2
Остави болката ми на мира!
Моля те, не се рови във нея!
Ще изтлее и сама тя ще си иде.
Нима не помниш? Я припомни си!
Предизвестие е всяка наша болка.
Слънцето наше от тъмата се ражда.
Най-скъпият наш дар е зората нова.
В най-лютия студ бди пролет злачна.
Не съди, прощавай и вярвай! – това е
моето наследство от милата ми баба.
Топи айсберги на Аляска светлината.
Влива се в море, в океан винаги водата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Предложения
: ??:??