25.08.2018 г., 22:03 ч.
Съдбата не обича намръщените хора
Остави болката ми на мира!
Моля те, не се рови във нея!
Ще изтлее и сама тя ще си иде.
Нима не помниш? Я припомни си!
Предизвестие е всяка наша болка.
Слънцето наше от тъмата се ражда.
Най-скъпият наш дар е зората нова.
В най-лютия студ бди пролет злачна.
Не съди, прощавай и вярвай! – това е
моето наследство от милата ми баба.
Топи айсберги на Аляска светлината.
Влива се в море, в океан винаги водата. ...
Моля те, не се рови във нея!
Ще изтлее и сама тя ще си иде.
Нима не помниш? Я припомни си!
Предизвестие е всяка наша болка.
Слънцето наше от тъмата се ражда.
Най-скъпият наш дар е зората нова.
В най-лютия студ бди пролет злачна.
Не съди, прощавай и вярвай! – това е
моето наследство от милата ми баба.
Топи айсберги на Аляска светлината.
Влива се в море, в океан винаги водата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
Предложения
-
-
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
-
Какво, че ставам днес на 50? Лицето ми на 50 дори сияе. Любовна треска още ме тресе и още под лъжичк...
-
Не съм разумна. Няма за кога. Разнищи ми се усмирителната риза. Търпението се сдоби с рога. И милост...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
