15.12.2009 г., 14:07 ч.
Съдебна зала със звезди
На разпит бях - морето ме разпитваше.
Скалите не спестяваха въпроси.
Всичко си казах - вълните почувстваха
вината ми и... ми простиха...
... а после...
Морето утихна съчувствено.
"Невинен" - скалите на пожълтяло листо се подписаха.
Изгревът с усмивка ми подаде листото и...
... добави малко увереност, която ми липсваше.
Скалите не спестяваха въпроси.
Всичко си казах - вълните почувстваха
вината ми и... ми простиха...
... а после...
Морето утихна съчувствено.
"Невинен" - скалите на пожълтяло листо се подписаха.
Изгревът с усмивка ми подаде листото и...
... добави малко увереност, която ми липсваше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Георги Колев Всички права запазени
Предложения
-
-
Май така си приличаме с тебе, съдба – луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме. И препускаме смело, ...
-
Аз много пъти бърках. Много пъти… И все си мислех… колко съм безгрешна. Забравих да се вслушвам във ...
-
Когато тихо Залезът припада и в чашата ми кротко се топи, Земята е усмихната и млада. И цялата ухае ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
