Животът е толкова кратък уви,
като роза расте, и после увяхва.
Важно е всъщност как си живял,
и какво си оставил след себе си.
Аз искам в моя живот да оставя
повече усмивки и мили дела.
Много мечти, които да любя
и с обич и труд аз да ги сбъдна.
Аз искам душата си тъй да опазя
чиста като горска, лековита роса.
Аз искам за някого опора да бъда
и звездата, която се смее в нощта.
Аз искам да дам любов на света
и всеки да знае какво е да обича.
Частица от себе си дам на света,
пред родина и земя да коленеча.
Само любовта ще остане след нас
и доброто което някому правим.
Ще си тръгнем така както сме дошли
голи и боси, в сълзи на Пегас.
© Лили Вълчева Всички права запазени