Аз съм поет,

                            мизантроп,

                                   лицемер,

                                        бакалин,

                                                шивач,

                                                   мислител,

                                                          узурпатор,

                                                                звездоброец

                        и прашинка в окото на бога,

                                  която не иска да се отрони.

                        Аз съм това, което съм,

                        не ме интересува дали съм глупак.

                        Нямам минало, нито бъдеще,

                                                   имам само настояще -

                        прашинка съм в окото на бога,

                        жива тор за цветето в градината.

                        Аз не съм генератор на илюзии,

                                                   защото ги нямам.

                        Аз съм това, което можех да бъда,

                                              и това, което не бях.

                        И няма значение дали светът

                                                        върви към Доброто

                        или към Апокалипсиса?

                        Дали има мъртви и живи -

                                               той е

                       оня свят, който и обичам,

                                                    и мразя -

                       като прашинка в окото на бога.

                       Една нищо и никаква неотронила се

                                                               прашинка...