13.08.2013 г., 8:10 ч.

Съм 

  Поезия » Друга
603 0 8


Съм

* на Ана(бел)хид

 

корен съм – сух крив чепат-

взеха ми клоните и стъблото

вярвах че с тях ще умрат

мислите за доброто и злото

спъвам неволно земните твари

с твърдите жили на своята орис

някой ден някой човек по-сърцат

поразсърден дано ме подпали

и какво от това че ще светя

по неволя потъвайки в мрака

тананикайки своя куплет

моите птици- уви!- отлетяха

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??