Сънена искрица

Уморен от днешния тежък ден,

легнал аз да спя,

извикал някой весел спомен,

започнах да мечтая.

Но болката в гърдите ми не спира,

мъката в душата ми гнездо си намира.

Сякаш дявола зловещо свири на лира,

на моята тъга да се радва избира.

Но болежките сгъстени в моето телце,

сякаш започват бавно да танцуват.

Сякаш започват да ме галят с диамантено перце.

Сънени искрици в душата ми се мъчат да                                                                                          изплуват.

Толкова невинни, толкова сънени,

че едва успяват да ме докоснат.

Ала на мен ми липсва искрицата, осветяваща веселите спомени.

Искрицата, непозволяваща на мъките на земята да ме проснат.