Задъхваш се на стъпката след прага. Вълнуваш се, защото си навън. Различно е, защото си избягал. Познато е, защото е насън. Повтаряш си, че този път ще скочиш, ще литнеш като в люлка над кошмар и в разказа ще бъдеш двете точки, въвеждащи разсипващ коментар. Напомняш си, че има още много, което да си струва, че грешиш в опита да съдиш другите, че можеш да си тук и без да спиш. А прагът си седи притихнал в сянката на твоите крила от стар копнеж. Нима е недостатъчно проклятието и в сънното си бягство да се спреш, че нужно е и хъсът ти да бяга от спомена, че някога веднъж иззидал си от сълзи прага, а миналото сложил си за страж. Да, ето те на стъпката след прага, усмихваш се, защото си навън, комично е, защото си избягал, макар че си наясно, че е сън...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
въвеждащи разсипващ коментар.
Интересен стих!
Поздрав,Ирина!