10.07.2011 г., 13:15 ч.

Съновидения 5 

  Поезия » Друга
525 0 4
Сънувах си Смъртта. И беше диво, страшно.
Безкрайна пустота – пространство сиво, прашно...
Страх уродливо луд. Пропадане във Мрака.
Кръвта сковаващ студ. И сто години чакане...
Не бе Старица тя. С косата не косеше.
Със странна красота жена пред мен стоеше.
Усещах, че страхът полека ме напуска
и зъзнещата плът спокойна се отпуска.
Дори усещах аз, Смъртта ме запленява,
във сетния ми час с любов ме приласкава...
Аз влюбен и смутен към нея тръгнах бавно...
Изгря за мен нов ден. Умрях... но бе забавно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
: ??:??