Събудих се тъжен
с' сърце натежало,
с отпуснато тяло,
и вкус в мен на въглен.
Но трябваше зъби
да стисна и пак
сред нощния мрак,
в който всичко се губи
да водя борба
с живота... и с' себе си...
Прибавих поредните белези
в тефтера на свойта съдба.
И тръгнах... тогава зората
роди се и в нея видях
слабостта на всеки мой страх
пред светлината.
И въздух поех -
Тъгата, подвила опашка,
побягна със яростна крачка,
а аз от небето си взех
звездичка-надежда една
и слях я със своята плът,
където в едно днес туптят
сърцето ми... и тя!...
Това е и не, че не ставам
понякога пак в мрак студен,
но с утрото свежо добавям
звездичка поредна... във мен!...
13.09.2024.
© Георги Каменов Всички права запазени