Със фини сенки спуска се нощта...
Със фини сенки спуска се нощта -
тъмнеят бавно шумни булеварди,
такъв разкош, такава красота -
небето засия в червени багри...
Потрепват клонките от тишина -
дърветата притварят клепки,
отпускат бавно нежните листа,
приспиват ги със ветровити песни...
Във тежки силуети спи градът,
опиянен от лунната омая,
панелени очи мълчат, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация