Животът мрази и обича едновременно.
Вечно не(за)доволен,
оставя белези, които да изстрадаш,
за да се влюбиш в себе си най-после.
И няма изход, нито бягство.
А пътят ти е просто заблуждение.
Че винаги си там, където
от всяка болка ражда се целувка.
И съществуваш. Неизменно.
© Надежда Тошкова Всички права запазени