Eledwen (Елед вен)
14 23
24.06.2009 г., 15:26 ч.

Сюрнатуралистично 

  Поезия » Философска
971 0 4

Паяко, запридаш о̀рлови гнезда,

а пепелянки се излюпват горе,

напечени скали се попритискат,

увиснали на жилав корен.

Орел не е посмял да накълве и еделвайс:

кълват яйца на пеперуди в шуплите,

помитат грануломни върхове,

помитат овчи кожи, овчи ризи,

нагоре вдигат ги. Заслиза

рижият човек, захлупен в косми,

задишва се,  измисля си молитва,

разравя пепелището за кокали

и после подпира с рамото си хоризонта,

а месест облак път му прави.

Орлите над главата му политват,

кошути хрупат дървен еполет,

презрели зеленикавия вкус.

Играе рижият човек и се смекчава -

от охлювена слуз,

от някакво трептене,

от мараня

и много взиране

и продължава слизането, моли се

за куп подземни облаци,

за чернозема под краката си,

втвърдени бели фигури си моли,

да ги одяла и да ги размекне,

джоб си шие и сади пшеница –

да култивира ноктите си,

рижите си косми,

отглежда куче - да си поровят заедно,

кокошка – да накълве пшеницатa;

паяците го разпридат, на пепели го правят,

в подноса на орлите горе,

в овчата им купел

го попритискат към други рижи пепели

със жилав корен.

© Елед вен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??