Седя си аз в ъгъла на съвестта

Оглеждайки се за решение

Дали да се отдам на гореста

Или на егото да дам давление.

Голям съм вече за промени

Макар, че вътре съм на двадесет

А имам толкоз много спомени

Че стигат ми за сто и двадесет.

Замислям се понякога и за съдбата

Която всеки ден ме сполетява

И винаги благодаря за всяка дата

В която щастие ми подарява.

Благодаря и за несгодите в живота

Които дали са безброй уроци

Не знам какво научих, но със охота

Приемам все още аз житейските пороци.

И идва време вече, и започва да ми дреме

Какво направих, колко гряха сътворих

През малкото изминало вселенско време,

Но много за един животен щрих.