27.12.2017 г., 19:37 ч.

t.b. or... 

  Поезия » Философска
1601 6 13
На Времето по циферблата,
зареяна в пространството стрелка;
нанобрънка от вселенското зачатие,
с едничка привилегия – душа.
Докрай навита е пружината витална.
Стрелка, без шанс за връщане назад,
с дузина избора към светлото начало
и още толкова през тъмен ретроград.
Тик-так... повлича я цикличната спирала,
но тътне в паузите вечният въпрос:
Да вкуси центробежната премала
или остане върху скучната си ос(?) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Нешев Всички права запазени

Предложения
: ??:??