Далече от очите на града,
скрита в старата гора,
една принцеса пак танцува -
миналото си сънува.
Съблякла черните си дрехи.
Облякла белите доспехи.
И нея светъл лъч огрява,
щом душата ù запява.
Боса по килима стъпва,
всяка пъпчица разпъпва,
а сенките крещят в затвора,
зоват за помощ пак Пандора.
Една принцеса тържествува,
за нея утрото не съществува.
Е.И.
© Елена Всички права запазени
Не знам защо, но изведнъж се видях в този твой стих!