Такава ми орис - разплата!
Аз давам и давам, и давам!
Лети ми безплътна душата.
Не мога да спра – осъзнавам,
такава ми орис – разплата!
И вземам по-малко на глътки:
тъгичка, мъка в сърцето,
солена пролята сълзичка,
душевно конче, огънато с възли.
И знам, че омръзвам със даване,
и знам,че съм „ниско човече”.
Комарът бръмчащ на ушето,
когато омръзне, моля, просто махнете,
да не дразни живота ви – ударете!
Замлъквам - и бавно стопявам се!
Изчезвам в завеса от мрак,
а кеят самотен е, корабът плавал,
останал е скелет на морският бряг.
Аз давам и давам, и давам!
Треснете вратата в лицето ми!
Така ще се спра – осъзнавам,
потребност не съм за сърцата Ви.
Животът тече си – рекичка,
а буен поток е във мене,
сърцето ми срещне сестричка,
не спира – дарява, плодовете узрели, червени.
Извинете! Аз давам и давам, и давам!
Удавих Ви!Стига ви – много е!
Време е да се науча как да се предавам!
Дори и да горчат сълзите,
дори и да крещи душата,
наказано ще е детето,
с такава орис за разплата!
© И.К. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Здравей, Гавраил! Да за мен добрината има и такива измерения. Нима децата не плащат греховете на родителите си? А детето ако е и с добра душа?
-
Каква ти разплата.Нима добротата има и такива измерения?
-
Скъпа Светулче и аз съм съгласна с теб! А за творенето
опитваме се да творим. Благодаря,че ме посети! И на Петър 1, благодаря за хубавите удивителни и за любими!
-
!!!!!!
-
Съгласна съм с всички лайкове и съвети!
Но бързай бавно, раздавай с мярка, за да имаш сили и да твориш! -
Благодаря ти,Светле!
-
Хубаво...
-
Благодаря ти, Безжичен! Хубав и усмихнат ден!
-
Браво! Много хубаво!
-
Прегръдки и от мен !!!!
-
Оле-ле! Оле-ле! Замах, че имам имам,ала всички как да Ви прегърна наведнъж?! И "Добре" и "доза егоизъм" и "метли" и"Изричане" и "Изповед с тъга и сърце" и "сътворяване на колко хубаво"...Георги, Марианка, Наде, Тане, Вяра и Рени - ама сте ме описали като "картинка", пък аз всичкото това го виждам във Вас.Георги, твоето "Добре" е за мен приемане на същността ми. Марианка, дозата егоизъм в мен е писането за Вас, и спинкането в леглото до обичното ми сърце. Наде, Метлите са в готовност, винаги съм готова да полетя . Тане, тази орис съм си я приела, същност ми е. Вяра, мила, душичката ми е добра, това сърце досега да е закоравяло , ако не беше тя. Рени..., скъпа Рени, а ти знаеш ли колко по-хубави неща си написала и дарила на Света?! Прегръщам Ви!
-
Ще ми се да бях го написала аз (особено днес)... Имаш ли идея колко хубаво нещо си сътворила?!
-
Пропита с тъга изповед!!!Красиво и разтърсващо!
Много е важно да разбереш, че имаш добро сърце, а след това да започнеш да си го пазиш и нещата ще се променят. Да пазиш сърцето си не означава да се скъпиш, а просто да внимаваш в даването. Не разкъсвай себе си, не се вини, обърни внимание когато се втурваш да спасяваш някого дали той те е помолил за това. -
Много смислена творба е това Лиа, присъщо е на децата безкористно да дават, ниски на ръст, мънички - но големи! Давай, момиче, колкото можеш от себе си! Изречи се! Пък да видим, дали няма ненаказано добро... Поздрави и много вдъхновение!
-
Ще се научиш, има време....Само не се подценявай! Полезно е от време на време да размахаш метлата.
-
Добре, добре...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
