Играя танц от сънища бленуван,
партнират си сърцето и душа.
Аз, този танц отдавна го сънувам –
тангото страстно на една съдба.
Сърцето смело в стъпките повежда
и в пирует душата завъртя.
Красиви, те и двете се оглеждат,
във силуета на една Луна.
Душата ми обаче не прощава,
надвива във последния акорд.
Тя на сърцето лесно се не дава,
да счупи иска тесния затвор.
И носят се душата и сърцето
във страстен танц – загубили предел.
А жертвата е тялото ми клето,
на този бляскав, но жесток дуел!
© Данаил Таков Всички права запазени