Изчистих градината от измръзнали липси.
Пощата - от известия и реклами.
Раклата - от кенарени ризи,
чашите - от уморени пиянства.
Преместих времето в друго време.
Паякът хипнотизира часовника.
Секундантът жумя срещу дуела
на нежността ми с иронията.
Задрасках в плана си точните дати,
непознатите номера в тефтера,
рецептите по вкуса на приятели
и стиховете от страх и нерви.
Сега се оставям колкото - толкова
на неочакваното и нищотото...
И съм спокойна, че ако дойде
тази лъжа,
започва на чисто.
Тогава е чисто... и няма лъжа - има само Любов!