Тетрадката моя, забравена жива,
с един пожълтял от стоене късмет,
единствено в нея с почерка жилав-
любов съм възпявала ред подир ред.
За явни и тайни сърдечни капризи,
дори на врага си подавах ръка.
Най-чистите думи казвах на Ближния,
а той не дочуваше нито една...
Въздушните кули и замъци с пясък
сама построих и населих сама.
Принцеса и вещица също била съм,
море съм лекувала с жива вода. ...