29.07.2008 г., 10:16 ч.

Тиха ярост 

  Поезия » Друга
5.0 / 7
767 0 11
И ти се щеше да е времето,
когато
на кладите горяха луди вещици,
за да ме качиш там
с ръцете си проклети,
и с тях треперещите
да запалиш трЕските.
И ти се щеше
да ме сложиш на въжето,
да ритнеш стола
и да ме издишаш,
с последен вопъл ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Предложения
  • В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
  • Любовта ни удари се в тъмния ръб на времето, странно замръзнало и хладно се гледахме, обърнали гръб ...
  • Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре... Той нали обеща да ни бъде баща и пастир? А пък ето г...

Още произведения »