Пристъпила последно до върха -
на сантиметри пропастта си дреме,
а тя спокойна, в меланхолия жена
донесла бе това, което тегне.
Оттук небето близо се видя
и Господ даже леко и помаха
от облак бял и се разля.
...Дали за сбогом, или да почака?
И в храма винаги е тишина,
когато на колене му говориш,
очакваш знаци, тълкувания, следа...
Все тъй, вина за нищо да не носи.
Добре, Христосе, време е дошло
да видя като тръгна ще ме спреш ли.
Ехиден смях разнесе се над мен:
- Показах ти се, толкова си смешна!