Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
24.02.2021 г., 13:33 ч.  

Той с трохите ли храни се? 

  Поезия » Друга
282 6 15

И вървеше, и зяпаше, с празни очища,
той – душица нехайна – свирука дори.    
Бързат,  трупат гиздила, незначещи нищо,
а в душата му, глад незаситен гори.

 

Ден, след ден на пазара е там, до чешмата,
глътка пийне, че скръб го отвътре сушѝ ...
Някой, уж жалостив му коматче подмята,
храни гълъби сиви, с човешки души.

 

Мине нявга хлапе, до преяждане сито,
хвърли поглед на стареца – сбръчкан и сив.
Свойта бързаща майка по детски попита:
— Той с трохите ли храни се? Kак ли е жив?

 

Той си има и двор, има схлупена къща,
две-три стълби, едва да тътрузи нозе,
но отдавна насила пак там се завръща,
че смъртта и сина, и жената му взе.

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??