7.07.2020 г., 17:49 ч.

Трепкащи крилца 

  Поезия » Пейзажна, Философска
998 1 0

Тънки розови бодли прегръщат на света душата
и камбанен звън продира тишината сред пустинни долини,
кръвта смразява се върху острието на камата,
проболо туй сърце, държащо злокобни добрини.

Белег на грях се съживява връз съдбата,
отмъщение не би превърнало се в спасение за ангелите по земята,
защото ярка мрачност ще потули тайна на душата,
че белотата гмурка се в на тъмата самотата.

И ако писък дерзае убежище във човешките лица,
и ако път към истина покаже се пред влажни, търсещи очи,
мистиката на спасение в тълпата ще носят крехки, трепкащи крилца
и ще размиват хоризонта в стремежа към безмилостни, прогарящи лъчи.

© Марина Узунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??