Триптих:
1. Вечѐрна мелодиия
Прити́хна Слънцето оттатък
зад странно синият баир,
денят като въздишка кратъ
заглъхва в стихналата шир...
Из клоните полъхна вятър –
спря, след туй зашумоля́,
а в миг разсънени листата
заляха цялата Земя:
– с една мелодия от залез,
от нежност, от щурци, от мрак,
от мъничко тъга за двама –
от светлина... И нежност пак...
2.Залез
На залезът светлинната каскада
обагри вечерта с оранж и злато,
присвил крила полека мракът пада –
приготвя се за сън сега Земята...
А сенките към тъмното нарастват,
танцуват с развилнелият се вятър –
една след друга светлините гаснат...
И залезът догаря без остатък...
3.Душата
А стаена струна
във Душата може
в нощ при пълнолуние:
да ме разтревожи
и отрони песен
тиха както вопъл –
с вятъра понесен
бавно глъхнещ...
Топъл...
22.12.2020.
© Коста Качев Всички права запазени