22.03.2016 г., 19:25 ч.  

Трясък 

  Поезия » Философска, Друга
403 0 4

 

Но като вятър и душа...
приличам на призрак.
Светът е тишина,
а любовта е доливане
от пусто във празно.
И няма простор,
само вечна целувка
между стъклени хора...

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "И няма простор,
    само вечна целувка
    между стъклени хора."
  • Крехки сме...
  • Само вечна целувка ... Браво! Кратко, ясно, хубаво!
  • Ако е вярна теорията за холографската вселена, всички ние сме холограми, т.е. в известен смисъл сме като стъклени. И тогава целувките ни са вечни целувки на стъклени хора. Хареса ми краткостта и оригиналността на текста ти, Лимеруна!
Предложения
: ??:??