За последен път съм в тази стая -
пуста, като моята душа.
Празен е домът, но аз ридая -
оставям в него толкова неща...
В миг се събраха двайсет години.
Ето първите, виждам ги, те-
на пода, сред играчки любими,
си играеха кротко с дете...
А другите - грамади с книги
редяха пред тийнейджър с любов
и "Не се мотай, научи ги!"-
повтаряха с глас мъдро - суров. ...