Ranrozar (Стойчо Станев)
633 19174
24.11.2023 г., 14:39 ч.

Творение 

  Поезия » Пейзажна, Друга
305 4 10

 

 

       в памет на Арх. Александър Померанцев,

     автор на проекта на Храм-Паметник "Свети

      Александър Невски" в столицата София 

 

"По воля Божия" Поетът е сам.

Застава пред белия лист на мълчанието 

и изповядва душата си в храм. 

Там дочува на Всевишния диханието. 

 

И щом не трепва огънят на свещта;

щом небето като езичник раздира 

ефирната си риза и стоварва вода;

поетът се радва, че стене Всемира!

 

И слънцето разсича със светъл меч 

облачното стадо, което слиза в планините, 

и там настъпва радост: там воден гмеж 

по склоновете жадно тича към равнините!

 

Там долу, край реките птици пеят в хор!

Там слънцето в лъките е пастир свободен;

и свири, пее до насита сред ведрия простор!

За поанта поетът ще пита: "Нима това е спомен?"

 

      

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара и оценката, Николай!
  • Много е хубаво, Стойчо!
    Чудесна поредица си започнал!
  • А Ананий,Анално пак се изпусна!
    Оди да си купиш Бхахаханани!🫂
  • Благодаря за коментара,Даниела!
    ТРЯБВА да изучаваме обективно историята си,за да се научим да "отсяваме зърното от плявата".В миналото е имало период след "второто ни (съвтско)освобождение да не изучават творчеството на Иван Вазов, защото е бил обявен за национален шовинист.
    Когато на лудите като император Нерон бива поднесена на тепсия властта,те запалват Рим и обвиняват невинните християни...Справка:Романът "Quo vadis,Domine🙏
  • Поздравления за стиха, Стойчо! Много добър начин да изразиш почитта и уважението си!
  • Благодаря за коментарите и оценките, Младен Пепи,Васка и Tangerine!
    Вчера беше храмов празник на Храм-Паметника.Умишлено тук не посочих датата,защото го написах в ранното утро днес.Днес е Ден на Света Екатерина,ето защо използвам неслучайно да посветят стихотворението на арх.Александър Померанцев.🙏
  • "Решението за „изграждане на паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“ е взето през 1879 г. по време на Учредителното събрание в Търново (предложението прави Петко Каравелов). Дадени са няколко предложения за място на паметника и първоначално е избрано Търново, но след като за столица е избран гр. София Първото обикновено народно събрание решава храмът да се построи в столицата. " Уикипедия
    Арх. Померанцев е автор на проекта, а помощници са му били и небезизвестните руски архитекти Смирнов и Яковлев.
    Поздрави!
  • Много е хубаво,Стойчо! Поздрав!
  • Като деца ни водеха от училище в Храма и ни разказваха историята му, а ни гледахме и мълчехме като омагьосани. Това не се е променило.

    Поздравления за стиха!
  • От руска страна арх. Померанцев, като ръководител на проекта за Ал.Невски, а от българска - арх. Шамарджиев - дядо на моя скъп покоен приятел - Марко Шамарджиев. Бог да те прости, Марко!

    Чудесно стихотворение, Стойчо! Гениални редове са:

    "И щом не трепва огънят на свещта;
    щом небето като езичник раздира
    ефирната си риза и стоварва вода;
    поетът се радва, че стене Всемира!"
Предложения
: ??:??