Тя за него беше океанът,
той за нея - слънчевите дни.
Двамата решиха да избягат,
някъде далече и сам сами.
Тя гледаше звездите, но
сега в очите му блестяха.
Той следваше мечтите, а
сега пред него те стояха.
Тя беше нежна като цвете,
пазено единствено за него.
Той беше ангел сред мъжете,
лек и сила за сърцето ѝ ранено.
Тя ръката своя му подаваше
и водеше го в нови светове.
Той я пазеше и защитаваше,
знаеше че дебнат зверове.
Тя беше с него през нощта,
обичаше го, греейки щастлива...
Той се взираше в ярката луна и
питаше я: ,,Не е ли красива?"
*Да попиташ дали луната е красива е начин да кажеш ,,Обичам те" (от японския)
© Майчето Всички права запазени