darkshadow98 (Dark Shadow)
10 57
18.05.2017 г., 17:51 ч.

Тъмница... 

  Поезия » Философска
1230 3 6

Уморен е вече пътникът пленен,

тъмната ръжда покрива бялото лице.

Самотен зов и писък наранен,

устемено хвърлен в небеса далечни.

В мрака се чернее заробено сърце

и мечти за свобода изгаснали и безконечни...

 

А навън слънцето, полята, птичките весело ехтят,

и носейки дъха на пролетта, жизнерадостно трептят...

 

Пътнико, пътнико колко наказан си ти,

затворен, обречен между четири мрачни стени?

Съдбата впива своята сребърна кама

и с жестокост разбива надеждата за свобода.

От сърцето лее се кръв катранена, черна

и облива, дави душата полумъртва, сломена...

 

Тъмницата хладна, вледенена, вони на пръстта,

в която са заровени надеждите за свобода...

 

Една тъничка, изящна светлинка

дълбоко прониза страдалната душа.

Ръждясал пламък, стар кинжал,

последна надежда за борческия дух.

Някога в сърцето на пътника весело трептял,

а сега носител само на вина и тежък смут...

© Dark Shadow Всички права запазени

"Свободата и любовта- двете най-невъзможни неща..."  -прошепна тихо Ангелът с черни крила и тъжно приседна край огъня...

Произведението е участник в конкурса:

Свобода, която не уврежда никого, е свобода »

13 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??