Тържествено за Есента...

Стихиен вятър сви внезапно,

из клоните се омота́

и до Безкрая и обратно

със грация се извъртя́...

... но върна се... Изви повторно

и в танц със жълтите листа

разпръсна слух безотговорно –

за злия нрав на Есента...

Ще имало мъгли и бури,

и дъждове, дори потоп –

сланите щяла да притури

тя в идващия нов живот...

... Ала́ на вятър кой ли вярва

той днес е тук, а утре – там,

и всъщност бурите докарва,

но прави се невинен сам...

... А Есента и всяка нейна

закачка е със топъл цвят...

Зад малък облак Слънце грейва

във дар за есенният свят...

Сама до хижи и палати

тя вред разпръсва щедростта –

на народилите богато

дървета плодни сладостта..

А сред годишните сезони

възтържествува Есента –

и със огънатите клони

на зрялата им красота...

...и със лозята натежали

от сладостта на всеки грозд,

с гроздоберачките запяли,

и с всеки многословен тост...

А виното все о́ще младо

лудешки в бъчвите кипи́

и със упойващата сладост

зареждат се щастливи дни...

... понякога тя идва късно

в Страстта на нашия живот,

но подарява ни откъснат –

узрял на клоните си плод...

... и о́ще вярата, с която

заровените семена

ще чакат дълго във земята

зора от нови времена...

... но Есента за сватби време

е – знае се от векове́ –

и двама със любов се вземат

щом плодна страст ги призове́...

... А вятърът е спрял на хълма

флиртува с жълтите листа  

решил внезапно да допълва –

Хармонията в Есента...

23.11.2020.