Търся място без обхват на сърцето,
където мислите неусетно заспиват.
Място, което не прилича на бездната,
когато всеки любим си отива.
Да не усещам как боли тишината,
празното да спре от очите да пие,
светлината да не се загръща със мрак,
устните ми от липса да не изстиват.
Търся място, лишено от спомени –
някъде близо до брега на забравата.
Да изчезне всичко, освен онзи корен,
от който отново с любов да израсна.
19.11.2016
© Надежда Тошкова Всички права запазени