17.12.2016 г., 16:12 ч.

Убих я без да искам 

  Поезия
5.0 (6)
444 1 5
Тя дълго се мъчи да влезе в дома.
Студът я надви и прегърна.
Беше отвънка и беше сама.
Надеждата никой не зърна.
Как не опитва. Вратата бе щит.
Вътре бе топло, уютно.
Никой не чу, онзи жалостен вик.
Никой, вратата не бутна.
След опити много, подви коленè.
Напусна я сила и вяра.
Да имаше дупчица малка поне,
а то херметичност изцяло. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
  • Не съм добре дошла в съня ти, но трудничко ще ме изгониш. Все някак ще минават дните, но в нощите си...
  • В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
  • Какво да се прави, не ставаш! Не влизаш в калъпи и правила, Светът е измислил конкретни представи, р...

Още произведения »