Бях момиче, сияещо от радост,
носех радост на всеки, бях щастлива имах мечти!
Сега угаснах, не мисля за нищо,
нищо не искам!
Не съм вече онзи човек, който всички обичаха и познаваха.
Почерниха деня ми, разбиха живота ми хора студени и мен направиха лед.
Не виждам щастие, не виждам път напред!
Угасиха огъня, който в мен гореше,
унищожиха щастието ми.
Някога виждах осеян от слънце път, сега виждам само мрак и мъгла!
ЗЛОБНИ, УЖАСНИ, ЖЕСТОКИ - УБИВАХА, МАЧКАХА, ТЪПЧЕХА ВСИЧКО В МЕН И СЕ СМЕЕХА САМОДОВОЛНО!
Не остана нищо в мен - една празна душа, студена и злобна, елате, убийте и мен!
© Нона Маринова Всички права запазени