Участвал съм и в този мач -

"женски сърцеразбивач".

Бях млад, наивен и залисан,

от глупостта си май орисан.

Гонех бройката тогава

зарад някаква си слава.

Чертаех на стена чертите,

не пукаше ми за съдбите

на тез девойки изоставени,

от мен веднага и забравени.

Сравнявах се със Казанова

след всякоя девица нова.

Колкото броят им растеше,

по-силно егото ми беше.

Сам си се опиянявах.

А всъщност, заден ход май давах.

Години минаха небрежни.

Не помнех гаджетата прежни

и туй изяде ми главата...

Ритник получих от съдбата.

Захванах се с мадама бойка,

а тя била ми стара бройка...

Тъй тарикатски ме курдиса,

че, чак до днеска мен ме втриса.

Затуй приятели, внимавайте!

С игричките не прекалявайте!

Нагоните си насочете

към едно-едничко цвете!