21.08.2020 г., 12:28 ч.
Учителка
453
1
0
Още в ранни утринни зори,
с бодри стъпки уверено върви,
една жена с коси посребрени,
но с ласкави очи, засмени.
И щом пристъпи училищния праг,
изчезва безшумно всякакъв мрак,
търпеливо преподава урок след урок,
за слава не жадува и за пост висок.
Обичта на учениците е нейна отплата,
че има смисъл животът й на земята,
тъй ден след ден неусетно минава,
в тях частичка от нея завинаги остава. ...
с бодри стъпки уверено върви,
една жена с коси посребрени,
но с ласкави очи, засмени.
И щом пристъпи училищния праг,
изчезва безшумно всякакъв мрак,
търпеливо преподава урок след урок,
за слава не жадува и за пост висок.
Обичта на учениците е нейна отплата,
че има смисъл животът й на земята,
тъй ден след ден неусетно минава,
в тях частичка от нея завинаги остава. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Кръстина Тодорова Всички права запазени
Предложения
-
-
Ще дойде ден, когато няма да ме има. Учи се да живееш без мене. От сега. Знам тоя свят, като зловеща...
-
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
-
Такава - красива! (и с тъжни очи) - тя често по пътя минава... И само в кафявия поглед личи - отблиз...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
