Прости ми,
пропълзях пустинята Неверие
и пих в оазиса на Свободата,
разкъсах бялата си роба Избавление
и сплетох Пътеводна Светлина в косата.
Но нямам,
нямам право да съм уморена,
при теб когато идвам със зората!
Публикувано във:
© Павлина Гатева Всички права запазени
Поздрав!