5.02.2019 г., 9:44 ч.

Усмивка в клетка 

  Поезия » Философска, Гражданска
497 1 1
> Аортата ми е изпаднала в амок, гръдно-ключично-сисовидният ми мускул се намира в непрекъсната абулия, щитовидната ми жлеза не може да понесе поредния налудничав проблем. По незавършените пътища на бетонираните ми синапси животът пружинира, за него измъченото ни днес е илюзорно понятие.
> Мога ли да бъда „Мостът“ на Франц Кафка? Това, че виждам истината, прави ли ме творец? Какво означава да си такъв? И съм млад, а изтощен от немотията българска, от мисълта за предстоящото монотонно плащане на сметки, от бездушното дуднене зад мръсните прозорци на атакувани от тълпи каси, от лъжовните слова за промяна, пременени с най-лъскавите дрехи; от безизходицата, в която сме затворени като наплашени мишлета, заловени в капан...
И всичко това ме измаря, събаря, убива...
За какво да творя и да браня моралните ниви?
Извини ни, Борис, за на сляпо потъпкана вяра!
Християнският бриз за душите човешки е цярът.
Симеон разшири с ерудиция свята земята –
без патрони в зори изкачи се навръх чудесата.
Силен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
: ??:??